Деветнадесети век е много важен за българската култура и литература. Осемдесетте и деведесетте години на века се характеризират с изключителна динамичност. Те са време на съграждане на културния облик на нацията.
Именно през 90-те години литературата възприема някои модерни идеи благодарение на поетите около сп. “Мисъл” и оформилия се кръг. Макар и литературата да е все още в плен на външни сюжети, който представят човекът като обобщена личност, тя се развива жанрово. Доказателство за това е преводната литература през този период. Нуждата от превеждане на текстове се заражда може би във връзка с нуждата от наваксване на културно равнище, тъй като до Освобождението културните процеси са били рядкост.
Какво се е превеждало през 80-те и 90-те години на 19 век? Интерес представляват преводите от жени авторки, тъй като до този момент те са непознати или слабо известни. Факт е, че са съществували жени, макар и малко на брой, които са били достатъчно образовани, за да превеждат текстове. Някои от тях са владеели по няколко езика. За съжаление нямаме информация за биографията им, твърде оскъдни са данните, с които разполагаме - обикновено година на раждане и смърт, дори понякога те са съвсем условни. Вероятно без Показалеца на Беню Цонев - изключително ценен източник за настоящето изследване и за бъдещи, свързани със социалните изследвания на пола, не бихме могли да придобием каквато и да е информация за тези жени автори.
С помощта на базата данни womenwriters in history успях да открия списък с жени авторки от този период, които усърдно се занимават с превод. Интерес би представлявала тяхната работа от гледна точка на самия превод, как е структуриран, всичко ли е запазено от оригинала, езиковата характеристика и евентуални сравнения, ако бъдат открити и други преводи на същите изходни текстове. Самият факт, че жените в този период са превеждали от различни езици, свидетелства за тяхната ерудираност, образованост, нов хоризонт на изява и интереси, дори бихме могли да говорим по някакъв начин за тяхното Възраждане.
Особено важна фигура за периода е тази на Екатерина Каравелова. Като една от най-образованите жени за своето време, не е случайно и нейното роля за развитието на литературата по някакъв начин. Не е тайна и че Каравелова се е издържала от писането си - професия, доста непостижима сред жените по това време. Тя превежда от руски, немски, френски и английски език. Често нещатата, които избира да превежда, са плод на собственото и желание да образова съгражданите си във връзка с различни обществени дела. От английски тя има над 32 превода, което допринася за развитието на превода. Нейни са следните преводи:
l Егмонт. Трагедия в пет действия от Йохан Волфганг Гьоте. Превод от немски език. Година на публикуване 1889г.
l Елексирът на негово преподобие отец Гошо. Разказ от Алфонс Доде. Превод от френски. 1889г.
l Френската младеж. Нейните наклонности и домогвания от Е.М. Де Вог. Превод от френски. 1889г.
l Ирониада. Легенда от Густав Флобер. Превод от френски език. 1888г.
l Из пътя. Разказ от Г. дьо Мопасан. Превод от френски. 1889г.
l Пътуване по Харц (1824г.) от Хенрих Хайне. Превод от немски. 1889г.
l Реч за свободата на печата, казана в законодателното събрание на 9 юли 1850г. от Виктор Юго. Превод от френски език. 1888г.
l Стихотворения в проза от Тургенев:Гълъби, нимфи, двама богаташи. Превод от руски език. 1889г.
l Жана-цвете от Катул Мендез. Превод от френски език. 1889г.
l Гръцката литература от Р. К. Джеб, професор по гръцки език в Глазговския университет. Превод от английски език. 1889г.
l Елементарни въпроси по дедуктивна и индуктивна логика с упражнения и речник от Стенли Джевсън, превод от новото английски издание. Превод от английски език. 1884г.
Интересно е, че в превода на “Егмонт “ от Гьоте, Каравелова добавя историческа интродукция и критически анализ към самата творба.
От направения макар и бегъл обзор се вижда колко разнообразна е била дейността и по отношение на превода. В избора и на превод преобладават, както художествена литература, така и различни критически текстове-важни речи или лекции, които са били необходими по някакъв начин на българското общество по това време.
Друг автор, попадащ в този период, от когото също открих преводи, е швейцарката Алис Кършовска. Била е омъжена за Панайот Кършовски-бележит историограф на Елена. Издавал е вестник “Еленска защита” от 1926 до 1941 г. – обществено, политико-книжовен весткик, както и библиотека за миналото на града Алис е издавала списание “Българка” от 1898 до 1904 г. Илюстровано домакинско списание. Едно от първите в България месечни списания от тоя род. “Сарайските жени” е превод от неизвестен автор от английски език, който тя е превела през 1898г. Преводът е публикуван в сп. “Българска”, година 3, 1898г. Друг неин превод е от немски език на “Четение” от 1898г. от неизвестен автор. Този превод също е публикуван в сп. “Българска”, година 3. “Господарят и селяните. Басня от Хенри Песталотски” е преведена от френски език през 1898г., отново публикувана в сп. “Българска”. Неин е и преводът на Биографията на Флорънс Найтингел, превод от Ladies Home Journal, в “Българка”, 1, 1896г, книга 12. Вероятно Алис Кършовска е превеждала и други материали от английски език, тъй като има данни, че е чела Флоранс Найтингел, но данни за други нейни преводи не са открити за сега.
Юрдана Арнаудова - преводач от френски, вероятно от немски, руски и украйнски език (няма данни за открити преводи от съответните езици), е живяла в периода 1850-1900г. Родена е в Габрово. Липсва всякаква друга биографична информация за нея, но са на лице някои нейни преводи, като например:
l Технически школи за девойките, извлечени от статията “Les Ecols techniques des filles”, поместена в “Revue des revues”. Публикувано в “Женски свят” през 1897г., година 5, издание 17.
l Възпитанието на американските девойки. Извлечения от статията “Le selfhelp daac l’education” от Чарлс Симон. Превод от 1898г., публикувано в сп. “Българка”, година 3.
l Бащината къща от Вилхелм фон Минден. Новела от de-Amichis. 1896г., публикувано в “Български преглед”, година 3, 1896г.
Какво се вижда от изложените данни за преводите на Юрдана Арнаудова, повечето от тях са свързани с пресата за жени. Вероятно тези преводи са изиграли важна роля за женското писане в различни вестници и изобщо за писането на жени изобщо.
Проблемите, които възникват при този вид работа, са свързани основно с липсвата на информация по отношение на превода, т.е. Понякога липсва дата на издаване, понякога автор, а често не ни е ясно дали е превод, тъй като не е упоменато. Например така стои въпросът и при Жени Божилова-Патева, преводач от руски, френски и немски език, инициатор и спонсор на множество социално-политически и културни събития. Тя е била редактор на “Женски глас” (1905-1910г), директор на “Милосърдие”- дръжество, което се е занимавало с благотворителна дейност. Неин е и приносът за превеждането на биографията на Жорж Санд от руски език, “Жените в 20 век”- превод от немски език и много други. Нейният превод “Педагогика и социология от проф. Е. Дюркейм “ не съдържа датата, през която е бил публикуван, както и от какъв език точно е била преведен текстът. Можем само да гадаем с какво е бил важен този материал, тъй като и заглавието му не е особено красноречиво и разкриващо идеите, заложени от въпросния професор. Аналогичен е и проблемът с материала “ Ричърдсън, Анна В. Практическата страна на научното въздържание”, публикувано през 1896г. във връзка с женските въпроси. И все пак остава въпросът дали това е преводът и от какъв език.
Стефания Икономова Мирски, родом от Разград, дъщерята на Станка Николица Спасо-Еленина, е била учителка във Варна. На нея дължим превода на няколко кратки истории от румънската писателска Кармен Силва. Мирски превежда от руски език основно. Неин превод от посочения период е “Щастливецът”. Преводът е на Л.Авилова(най-вероятно руски писател), а самият текст е новела. Публикуван е в “Българска сбирка” , година 4, 1897г. и можем само да предполагаме дали Авилова е мъж или жена, тъй като е възможно краесловното “а” да е остатък от падеж и всъщност Авилова да е Авилов.
Йозефа (Йоза) Ираскова Хитева или Богдана е родена в Чехия през 1844г (тогавашна Австрия).Завършва в Прага престижен педагогически университет. На 22г. Е изпратена в Карлово, България от свойте братя, тъй като Австрия е във военно положение. В България тя научава езика и става част от обществото. Влюбена в българското и природата на страната, след края на войната, тя решава да остане. Омъжва се за Иван Хитев и сменя вероизповеданието и името си. Тя изиграва изключително важна роля в публичния живот на общността. Става част от женското сдружение “Просвещение” , чиято цел е помощ на бедни момичета, които учат . Дружеството подпомага училища с книги и други материали. Всяка неделя се провеждало т.нар. Училище за момичета, където Хитева, заедно с Ека Караминкова и Параскева Шушулкова беседвали на различни теми. Тя е превеждала от чешки, известни са два нейни превода. “Който се учи, добро ще сполучи”, превод от чешки език от 1898г. от неизвестен автор. Материалът е публикуван в “Ученически другар”. Другият е “Слепият просек. Разказ от Вацлав Шпачев.” Превод от чешки език, публикуван в “Извор”, година 1, 1892г.
Кина Конова е част от женското движение в началото на 20 век. Тя е от Севлиево и има няколко превода от периода на 80-90-те години на 19 век. “Успехът на женското движение на Запад. Превод” от 1898г. Друг неин превод, вероятно пак от този период, но не е упомената дата, е “ Жените против алкохола. Д-р Л. Франк. Превод”. Вероятно този превод в бил във връзка с женските издания. Интересно е заглавието “Няколко думи за женския мозък (извлечение)” от 1893г. За съжаление няма информация дали е превод, ако да- от кого и т.н.
Тези, а вероятно и доста други са жените, които са се занимавали с превод, заедно с другите си занимания във връзка с литературата през 80-90-те години на 19 век. Не случайно повечето от тях са имали образование, позиция в обществото, не са били случайни. Благодарение на образованието си и връзките, които са създавали помежду си, са успели да оставят някаква следа сред мъжкия каноничен свят в литературния живот. За някои от тях не знаем почти нищо, но тъй като това изследване е още в самото начало, се надявам, че скоро липсващите парчета ще бъдат запълнени с подходяща информация или поне хипотези.
Наблюденията до момента показват, че най-превеждания език през този период е френски и немски. Това не е случайно, разбира се, поради историята на Франция, а и достъпността на материалите на френски език. Същото е и с немския език. Малко са преводите от английски, защото вероятно не е бил популярен, дори модерен (не както френския-белег за буржоазност).
Тематиката на преводите е основно свързана с различни беседи, които са публикували в женския переодичен печат. Не маловажно място заемат и преводите на художествени творби. За тях бихме могли да гадаем дали съдържат цялостната информация на оригинала. Известно е, че доста от художествените преводи, още от минали десетилетия, са били побългарявани по всякакъв начин. Едно по-задълбочено изследване върху езика и смислите на самия превод би хвърлило светлина върху този проблем.
Влияел ли е преводът по някакъв начин на личното творчество на авторките? Този върос е доста сложен и изисква по-сериозно вглеждане в тяхното творчество (за тези, които са творили). Вероятно е повлиял по някакъв начин, тъй като преводните текстове са били един вид институция, тъй като за държавата, от където идват, са били важни и известни текстове. И по техен образец вероятно са били създадени много творби на български авторки.
Интересното при преводната рецепция е, че често липсва авторът. Съответно не бихме могли да определим дали са превеждали мъже или жени, което е важно като статистическа информация.. Като че ли през този период преобладават повече преводи от мъже автори. Представителен пример е Екатерина Каравелова.. Но има и такива като Алис Кършовска, която превежда Биографията на Флорънс Найтингел. Така че би било доста трудно да се уеднакви преводната рецепция за този период. По-скоро процесът не е единен и има повече изключения, отколкото закономерности.
В това изследване, свързано с превода през 80-90-те години на 19 век, има много липсваща информация, която би била важна за по-задълбоченото му случване. Много се надявам в близко бъдеще информацията да бъде попълнена и може би след време тези авторки да бъдат изучавани, заедно с познатите ни утвърдени творци от канона, тъй като и тези жени са допринесли изключително много за развитието на културата и литературата в България. Именно те са били мостът между българското и останалия свят.
Основни източници:
• Базата данни womenwritersinhistory.nl
• Беню Цонев. Показалец. София. 1911
• Маньо Стоянов. Българска възрожденска книжнина. Аналитичен репертоар на българските книги и переодични издания 1806-1878г. Наука и изкуство, София, 1957г.
• Национална библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. София
Няма коментари :
Публикуване на коментар