Архив на блога

понеделник, 2 ноември 2015 г.

Георги Господинов - “И всичко стана луна” “Самотата е летливо вещество, което се стреми да изпълни цялото пространство около себе си."

"Знаеш ли от какво е направен Космосът? Направен е от самота. Това е материята. А самотата е летливо вещество, което се стреми да изпълни цялото пространство около себе си.".
Светът съществува, за да се превърне в история, както казва Маларме. Новият сборник на Георги Господинов “И всичко стана луна” не е изключение от това правило. Сборникът съдържа 19 разказа, писани по различен повод, но обединени по един признак - техните теми са общочовешки, героите им са обикновени хора и най-важното - няма граници между отделните разкази. Тънката логика на текста, която се прокрадва между различните сюжети, позволява да бъдат четени паралелно. Заглавието на сборника идва от последния разказ, който загатва донякъде и тоналността - меланхолично-идилично чувство на човешкото случване. Присъстват и вече познати ни герои от други негови творби като Гаустин, а също и цитати от други негови книги.
 Всяка история разказва сама за себе си по един необикновен начин. Читателят има чувството, че пред него се разгръща един необятен свят, в който място има само настоящето. Докато четем Георги Господинов, нямаме усещането за четене. Сякаш нещата се случват непосредствено пред очите ни и се превръщаме в герои. Развръзката е неочаквана, а последното изречение е наситено с магичност, оставя те без дъх, стиска те за гърлото и понякога е причина за сълзи в очите. След такова преживяване, човек си задава въпроси, осмисля прочетеното, вижда света по нов начин. Щом творбата е докоснала и най-фините струни на човешкото, то тя несъмнено е изключително важна за индивидуалното израстване. И макар животът и литературата често да са в противоречие, при Георги Господинов те зазвучават в един глас, макар и твърде искрено, понякога дори болезнено. 
Езикът на книгата е обагрен в различни нюанси - между нежността на описанието на случващото се се и дълбочината на смисъла. Между тях се прокрадва тънък хумор и ирония. Основните теми в разказите са свързани със самотата, обречеността на човешкия живот, безсилието над времето, безразличието на масата пред различния, осакатяването на един народ, разминаванията между хората, в които често има повече любов, отколкото в срещите.
“И всичко стана луна” е съвременна хроника на човешкия живот и макар да нагарча на моменти с болезнената си искреност на разказването, не бива да забравяме, че заедно с луната, небето е изпъстрено със звезди.

Няма коментари :

Публикуване на коментар