Бодлите на таралежите

Свит спокойно под завивките на листата или в основата на някой храст таралежът  изглежда безобидна купчинка. Ако  посегнеш обаче към него, ще се убодеш-задействал е инстинктът за самосъхранение и безобидната топчица се е превърнала в нов вид игленик, при който иглите са забити с острието навън. Като ученичка от трети клас, в час по трудово обучение направих  за баба игленик-нормален и й го подарих - наистина го бях изработила като истински таралеж. Само дето бях забила иглите с острието навътре, така че игленикът изглеждаше като таралеж, но не беше.

Днес, размишлявайки над цялата ситуация, си задавам въпроса необходимо ли е винаги  да бъдеш таралеж и ако да-защо. Полезно ли е да си показваш бодлите, или напротив - така си вредиш повече? А какво всъщност е да си таралеж? 

Аз? Таралеж?

Аз съм нереализиралият се таралеж. Причината е може би в родителите ми, които са ръководили живота ми първите седем години, когато се формира характерът. Те казваха -„Това може. Онова - не!”.  А аз все питах: „Защо???.  И всеки път ми се отговаряше по еднакъв начин - „защото така!Като порастнеш ще разбереш!”. И аз разбрах: „това”са разрешените неща, близките цели - 
най-често на родителите, а не на детето; а „онова” са забранените неща, моите несподелени желания.  След като попораснах установих, че диктатът на обществото е всъщност еквивалентен на родителския. „Това” е което трябва да правиш, за да успееш, независимо дали ти харесва или не, да се харесаш на някого.  А „онова” е което искаш, но не е осъществимо поради нечии интереси. 

Иглите в моя подарък за баба, забити с острието навътре, бяха „сгрешена” таралежова кожа – пък и все пак бях подбрала игли с големи уши, да може баба да бродира любимите си възглавници върху канава или етамин. Сменяйки „кожата” на моя таралеж, без да искам, наруших някои биологични правила.

Генетично заложената ни окосменост е доста непредпочитана последно време. Затова доста хора я отстраняват по различни начини. Когато обаче косъмчетата растат навътре, а не навън, се получават  възпаления. Една трета от хората, които ползват епилатори, много добре знаят този факт. Натискът е вид епилация - видим ефект с вътрешни случвания. Манипулацията, която косвено или не упражнява обществото, е вид натиск. Това е може би болест на Егото, а как да бъдеш Свръхаз, ако преборваш Егото си под чужд диктат ,а не по своя вътрешна необходимост?

Подражанието не е вътрешна необходимост, а по-скоро белег на безхарактерност. Липсата на собствено мнение е крайно негативно явление, породено от вътрешни противоречия или може би от потребността  за обслужване на  чужди интереси. На хората им е заложено да са различни, да мислят, да разбират, да усещат по своему. Ето оттук започва натаралежването. Някои са агресивни и показват бодли при всеки удобен случай, без значение дали е необходимо. Други пък са потиснатите, чийто бодли растат навътре. 

Изборът дали да бъдеш таралеж в едно натаралежено общество е доста труден. Все пак човек сам кове съдбата си. Аз смятам, че във всеки един се крие нереализирания таралеж. Въпрос на време е да го открием и може би най-важният въпрос, на който да си отговорим- ще крием ли бодлите си или не.

...И все пак Аз ще покажа бодлите си!