Архив на блога

понеделник, 2 ноември 2015 г.

Мечтая за една силна Европа, в която България има своето място...

Интервю с Ружа Лазарова 
През април 2014 година излезе на български език книга на Ружа Лазарова - “Дълбоко в деколтето”. Тя е една позната история, разказана по нов начин след 15 години. Главни герои в нея са двете гърди на Мюриел - младо момиче, дошло в Париж, за да промени живота си. 

В: От къде се появи идеята за “Дълбоко в деколтето”? Каква е творческата история на творбата? Защо решихте да промените романа?

РЛ: Идеята се появи спонтанно. Бях си в леглото и препрочитах “Нос”на Гогол, мислех за себе си, за жената. Не мога да кажа как точно ми хрумна да направя същото с женските гърди – да ги духотворя, да им дам независимо съществуване. След това открих някои интересни книги на тази тематика. В “Гърдата” на Филип Рот професорът по литература Давид Кепеш се превръща в огромна гърда. В “Аз и той” от Алберто Моравия разказвачът говори с пениса си.
После започнах да обмислям интригата. Реших героинята да е провинциалистка, за да мога да разкажа сблъсъка и с големия град - Париж. Използвах собствения си опит за оформяне на идеята, а гърдите направих големи и апетитни, за да мога да изследвам тематиката за отношенията между мъжкия и женския пол, за жената като вечния символ на изкушението.
Старият превод трябваше да се редактира и още с първите изречения книгата ми се изплъзна. През изминалите повече от 15 години бях узряла и като жена, и като писател. Повечето ми приятели във Франция и в България ме разубеждаваха, казваха, че е губене на време да се пренаписва цяла книга. Но идеята за двете говорещи гърди беше прекалено силна, за да я изоставя. Реших да я осъвременя. 
В: Колко време Ви отне работата по книгата?
РЛ: Винаги е трудно да се каже колко време отнема една книга, бих казала по-малко от година.

В: Имената на двете гърди са Жан и Жул? Защо сте избрали имената им да са мъжки? Не ги ли свързвате по-скоро с женското?

 РЛ: Превърнах гърдите в мъже, защото за мен символизират фалически органи. Изпъкнали са, излизат от тялото като пениса. 

В: Според Вас за какво се пише най-трудно?

РЛ: Всеки автор си има своя свят, своите тематики, може би му е трудно да излезе от тях. 

В: Смятате ли, че по-трудно ли се пише във време на криза?

РЛ: Зависи. Кризата може да е стимул, както може и да е пречка, ако писателят има материални проблеми за оцеляване. 

В: Кои са любимите Ви книги?

РЛ: “Майсторът и Маргарита”, “Пипи дългото чорапче”, “Параграф 22”, “Балада за Георг Хених”, “Чужденецът” и много други.


В:Какви са очакванията Ви за книгата на българския пазар?

РЛ: Нямам очаквания от българския пазара. Надявам се книгата да достави удоволствие на тези, които ще намерят време да я прочетат.

В:Какво е за Вас успехът?

РЛ: Нямам представа. В романите ми тази тематика за сега не съществува. В “Дълбоко в деколтето”, героинята се стреми към успех и осъзнава, че не това е важното в живота. 

В:Българската публика по-взискателна ли е от френската според Вас?

РЛ: И двете са взискателни по различен начин, тъй като имат различни културни очаквания. 

В: Имате ли вече творчески планове за следващата книга?

 РЛ: Да. Имам идея, но не зная кога ще я започна работата си по нея.

В: За какво мечтаете?

РЛ: Мечтая за една силна Европа, в която България има своето място, а културата да е двигателят в живота. 

Няма коментари :

Публикуване на коментар